Търсене в този блог

неделя, 25 март 2012 г.


БЕЗРАЗЛИЧНИЯТ
Тежки звуци- тъмни струи кал
спускат се по нощното небе,
а то е дъждобран,
нахлупен върху Безразличния,
потънал в своята разходка
и в мисли вулканични.
И само някъде там
далече в Нечутото
мъката на невидяното просветва.
Мятат се от вятъра коси-
горяща паяжина-
и между тях се движат струи
на недоловена обич.
И само някъде там,
зад гърба на Безразличния,
където той е тъпкал и отминал
поникват сили на Величието!
Тежки звуци-ръце-
събуждат,
раздирайки среднощното небе!